Подкрепящата роля на Челси в головия трилър 5:3 показа техния дух и най-доброто от атакуващия им талант, но и крехкостите,заради които оставят отбора на 33 точки зад шампионите.
Гледайки към последния ден от кампанията - и с предстоящия финал за купата - Челси остава като основния претендент за четвъртото място и квота Шампионска лига. Нека разгледаме добрите и грешните решения през първия сезон на Лампард.
ДОБРОТО
Смесване на младостта и опита
Много е казано и писано за доверието на Лампард в младежта през този сезон. И то с основателна причина. Налагането на Мейсън Маунт и Рийз Джеймс беше изключително, докато Тами Ейбрахам, Фикайо Томори също играха огромна роля - особено през първата половина на сезона.
Но също толкова важно? Видя се как Лампард взе доста ценни напътствия от по-старите в отбора.Той отказа да остави Оливие Жиру да напусне през януари, продължи да вярва във Вилиан, дори когато неговата несигурност за договора се разрази и Сезар Азпиликуета потуши пожара. Как успя Лампард да мотивира „старите кучета“ след рестарта на сезона?
Заслугата на мениджъра е, че той не бе погълнат от фикс идеята за революция с налагане на млади играчи, а именно, че наложи и направи една много добра спойка между младите и опитните.
Кристиян Пулишич
Има причина Юрген Клоп да харесва Пулишич.
В своето второ полувреме на "Анфийлд" американският национал продължи с фината си форма след пандемията и показа колко опустошителен може да бъде той.
Сега, влизайки в последния акт на сезона, той има 10 гола и 10 асистенции – доста добри цифри в дебютната си кампания. За това Пулишич заслужава кредит, който Лампард му дава.
Първоначално рядкото му използване на крилото донесе неумолими въпроси. След като дадоха на Пулишич време да легне далеч от светлината на прожекторите, Челси и Лампард започнаха да жънат наградите. Гледайки към втория сезон на Пулишич в английския футбол, 58 милиона паунда сега изглеждат като доста добра трансферна сума. Само на 21 години той трябва само да надгражда.
Умен трансферен бизнес
За Лампард забраната на Челси за трансфери в двата прозореца беше едновременно благословия и проклятие. Да, първоначално го спря да се подсили с нови лица, но това също му помогна да получи работата на първо място, мислейки за тренировките и схеми на игра.
Сигурното обаче е, че след като забраната беше отменена през януари, Челси компенсира пропуснатите възможности.
Те изпревариха своите съперници преди следващия сезон, след като отмъкнаха Хаким Зиеш и Тимо Вернер под носовете на най-добрите в Европа.
Това не трябва да бъде краят на техните трансфери за това лято, но не е лошо като начало.
ЛОШОТО
Непоследователност
Отвъд романтиката на завръщането на Лампард имаше много съдържание. Той замени Маурицио Сари, като премина в по-атакуващ стил на игра. И все пак това не трябва да покрие реалността на сезона им: те вече са загубили 12 мача в лигата - четири повече от миналия сезон и повече от всеки друг в топ 10 с изключение на Бърнли. Текущият им брой от 63 точки след 37 мача, междувременно, ще бъде достатъчно добър за седми в този момент през 2018-19.
Кой е най-добрият му отбор?
Пристигането на Зиеш и Вернер ще добави измама и заплаха в атаката на Челси. Въпросът е: кой ще играе около тях?
В края на първия си ръководен сезон няма зона на Лампард, която да изглежда уредена. Нов ляв бек е в списъка с желания, докато всеки негов централен защитник се бори да укрепи мястото си в отбора. В полузащитата Лампард непрекъснато сменя играчите си, а отпред редувайки Жиру, Ейбрахам, Пулишич, Калъм Хъдсън-Одой.
„ГРОЗНОТО“
Свободни удари
Ако една статистика обобщи какъв е сезонът на Челси между блестящ и трагичен, то само Норич (12) е допуснал повече голове във Висшата лига от корнери, отколкото отбора на Лампард.
Не е само при ъгловите удари обаче. Челси са получили 14 гола от свободни удари, по-добри са само от четири отбора - три от които са в долната четворка.
Най-добрите отбори са изградени на солидни основи,а Челси ще буксува отново, ако продължи да бъде толкова благотворителен от такива ситуации. Това говори за липса на организация, която изисква работа на тренировъчния терен, но и липса на лидерство, което може да изисква нови лица.
Какво става отзад?
Друга цифра, която илюстрира отбранителните проблеми на Челси в целия план: отбора на Лампард е получил 54 гола в лигата през този сезон. Това е повече от всеки един отбор в топ 11.
Причините, поради които са по-малко ясни. Левият бек е постоянен проблем, като нито Маркос Алонсо, нито Емерсън предлагат голяма надежда за бъдещето.
Вдясно те са добре снабдени с Аспиликуета или Джеймс. В сърцето на отбраната им се въртят петима играчи, където водите стават особено кални, поради многото грешки.
На вратата Кепа изглежда в „костюма“ на най-добрия вратар в света. Той не е осигурил присъствието или спирането на изстрели, необходими за един отбор. Проблемът на Челси ще бъде да намери клуб, който да е щастлив да плати обилна сума или заплатата му в размер на 190 000 паунда седмично.
Пред него хаос. Понякога през този сезон всички в лицето на Томори, Андреас Кристенсен, Тони Рудигер и Курт Зума са впечатлили по един или друг начин. Проблемът? Никой не го е правил последователно.
На „Анфийлд“ Лампард можеше да види от първа ръка как няколко шлифовани имена като Алисън и Върджил ван Дайк осигуряват трамплина за успеха на Ливърпул. Тръгвайки към лятото, това също трябва да бъде негов приоритет.
Категория: Футболни анализи
Тагове: Висша лига, Челси