2005г. Андрю Богът:
Австралиецът, играещ на позиция център, беше избран от Милуоки Бъкс преди повече от десетилетие. Вече на 34 години, той играе в родината си за състава на Сидни Кингс. Макар и да не блестеше през годините със звездни отигравания и зверски забивки, Богът винаги вършеше работата си в защита по възможно най-добрия начин. Описван на моменти като тромав, с годините той се научи да разчита играта и беше важна част за достигането на Голдън Стейт до финалите на сезон 2015-2016 година, но контузия му попречи да вземе участие във финалните срещи, което доведе и до загуба на отбора му. През годините Богът премина през Милуоки, Голдън Стейт, Далас, Кливланд, Лейкърс и Сидни Кингс. Средните показатели на играча са 9,6 точки, 8,7 борби, 2,2 асистенции в 706 мача.
2006г. Андрея Барняни:
Когато през 2006 година 21-годишният Барняни е избран от отбора на Торонто, той вече има натрупан опит на професионално ниво в Европа с отбора на Бенетон Тривизо. Италианецът, също избран в драфта през предходната година като австралиеца, не впечатляваше със звездни отигравания. През 2007 година попадна в първия отбор на новаците в НБА и в периода си в Торонто беше сравняван с Дирк Новицки, който вече се беше наложил в НБА. През първите си години в САЩ Барняни се открояваше със здравата си защита и добрата си стрелба. През сезон 2010-2011г. след напускането на Крис Бош в посока Маями, той стана основната фигура в Торонто и покрай него се градеше отбора. Този сезон бе играча и с най-високи показатели. Средно 21 точки, 5 борби и 1 блок. През 2013 година се премести в Ню Йорк, а 2015 в Бруклин. През 2016 година Барняни подписа с отбора на Баскония, а през 2017 сложи край на кариерата си.
2007г. Грег Одън:
Началото на кариерата на Одън беше белязано от фалстарт. Избраният от Портланд под номер 1, пропусна първия си сезон заради операция на коляното. Това се оказа показателно за цялостната му кариера. Контузия след контузия му попречиха да развие потенциала си, ако въобще е имал такъв, защото множество анализатори смятат, че избирането на 213 сантиметровия център е една от най-големите издънки в драфта в цялата история на баскетбола. Дебютът му дойде в първия за сезон 2008-09 мач срещу Лейкърс. Той игра 13 минути, не отбеляза точка и напусна игрището с контузия в крака. Сезон 2009-10 свършва за Одън на 5 декември след контузия в коляното. 2010-11 свършва на 17 Ноември, 2011-12 на 9 Декември. Освободен е от Портланд и пропуска сезон 2012-13 с идеята да се фокусира върху рехабилитация. През 2013-14 е част от Маями Хийт. 2015 година преминава в опити да се хареса на един или друг отбор в лигата. Тренира с Шарлот и Далас. Дори се завръща в родното си училище, за да тренира допълнително, но в крайна сметка се озовава Китай, където изиграва един сезон. Редом с проблеми извън терена свързани с обвинения за насилие към бившата си приятелка, кариерата на Одън определено е провал.
2008г. Дерик Роуз:
Какво ли не е видял Майти Маус в живота и в кариерата си. Израснал в един от най-опасните градове в САЩ, Роуз защитаваше цветовете на родния си Чикаго в продължение на 7 сезона. Тези сезони обаче бяха изпълнени с контузии породени главно от агресивния стил на игра практикуван от Роуз. Безстрашният атакуващ подход на Роуз му спечели множество привърженици през първите години на кариерата му, но доведе и до редица контузии, които доведоха да голям брой пропуснати мачове, гарда не взе участие в нито един двубой от сезон 2012-13. Сезон 13-14 започна повече от обещаващо за играча. В началото на сезон той гордо заявява, че е подобрил отскока си и се чувства по-уверен в подкошието. Доброто начало обаче е прекъснато още преди нова година с контузия в коляното, която води до операция на 25 Ноември и изявление от страна на отбора, че играча ще пропусне останалата част от сезона. В последния си сезон с Биковете през 2015-16, Роуз демонстрира някои от най-добрите си качества, които му послужиха при печеленето на наградата за Най-полезен играч по-рано в кариерата му.
Следва период на обикаляне из лигата. За три сезон, Роуз сменя 3 отбора (Никс, Кавалиърс и Тимбъруулвс). Докато е в Ню Йорк през сезон 16-17, той претърпява четвърта операция на коленете в своята 9 годишна до този момент кариера.
На 15 Януари 2019г., Майти Маус бележи своята точка 10,000, а на 21 Март получава контузия, която го изважда до края на сезона, докато е с отбора на Минесота.
В момента Роуз играе за Детрой Пистънс. Всички разчитат, че опита който е натрупал ще помогне на Буталата да се измъкнат от дупката, в която се намират. Самия той твърди, че вече е много по-зрял и целта пред него е да се опази от контузии. Проявите му на терена показват, че не е загубил и капка от хъса и мотивацията си. Просто ги е гарнирал със зрялост и поглед върху играта.
2009г. Блейк Грифин:
Сходната съдба е събрала двама от топ играчите от близкото минало. Също като избрания под номер 1 преди него Дерик Роуз, Блейк Грифин имаше страхотно начало на кариерата си. Взривоопасен, със страхотен отскок, зверски забивки и силен в защита, Грифин положи началото на съживяването на отбора на Лос Анжелис Клипърс. 6 пъти участник в Мача на Звездите, шампион в Конкурса за Забивки през 2011 година, Блейк попада в класацията на Топ 15 най-добри новаци в лигата за всички времена. И той обаче е спохождан от редица контузии. Периода от 2015 до 2018 година е период на възходи и падения. Множество контузии му пречат да играе голяма поредица от срещи. Въпреки това Грифин успява да запише 4000 борби в само 417 изиграни срещи, с което става втория най-бързо достигнал тази бройка от сезон 1983-1984г. насам. През 2017 година става втория играч на Клипърс достигнал 10,000 точки. През същия сезон подписва и договор на стойност 173 милиона долара и продължителност 5 години. В края на Януари обаче бива разменен с цел осигуряване бъдещето на Клипърс. Грифин попада в Детройт, където е и в момента. В новият отбор обаче продължават старите болежки. Крилото пропусна началото на текущия сезон, заради операция в коляното. Ако останат здрави, Блейк Грифин, Реджи Джаксън и Дерик Роуз може и да сътворят някое чудо и да напомнят за себе си, но това АКО е прекалено голямо.
Снимка: https://bleacherreport.com/articles/1998703-is-starting-greg-oden-the-right-move-for-evolving-miami-heat
Категория: Баскетболни новини
Тагове: НБА