Това бе впечатляващ обрат за отбора на Зинедин Зидан, който миналия сезон завърши на 19 точки зад Барселона с почти същия състав.
И триумфът на титлата представлява нова ера за „Лос Бланкос“, които станаха съвсем различен отбор - за по-добро - след като Зидан се завърна за втори път на Бернабеу миналия март.
Ето как го направиха.
Трансформацията в защита
Зидан винаги е бил приветстван заради своите способности да ръководи отбор, като царствената му аура му позволява да командва с уважение и да внушава единство.
В миналото обаче редовно се предполагаше, че французинът е тактически слаб, като до голяма степен ограничава стратегията си до пускането на най-добрите си играчи и да им се доверява да намерят свои собствени решения.
Това доведе до непостоянен отбор, способен да смени стила си на игра достатъчно често, за да спечели три поредни Шампионската лига, който обаче така и не успя да издържи на темпото в първенството.
След като завърши километри зад Барселона в последните две кампании за титлата, Зидан обаче идентифицира слабостите на отбора си и ги отстрани.
По същество Реал стана далеч по-компактен, оставяйки по-малко пространство на противниците да атакуват и започнаха да работят заедно с колективна решимост във фаза защита. За разлика от стила на кавалер от последните години, който винаги ги оставяше уязвими, сега те са перфектно балансирани и е много трудно да им отбележат.
В резултат на това те ще завършат с най-добрия защитен рекорд в Ла Лига, като са допуснали едва 23 гола в 37 мача в лигата - почти наполовина на броя на головете, които са допуснали в предишните две кампании (46 през миналия сезон, 44 през сезон 2017-18).
Това се постига отчасти чрез отлични индивидуални изпълнения: Ферланд Менди добави по-голяма защитна ефикастност на левия бек; Рафаел Варан се радва на най-добрия сезон в кариерата си; Тибо Кортуа се връща към най-добрите си години; Серхио Рамос остава свирепо конкурентен лидер и никой не може да защитава този гръбнак от четиримата по-добри от дефанзивния полузащитник Каземиро.
Много по-важна от индивидуалната форма обаче е колективното мислене и тактическата дисциплина, насаждани от Зидан в целия отбор. Това без съмнение, е изградено върху отбранителни основи.
Отвсякъде голове
Етичността на отбора се отразява и в списъка на голмайсторите, като 21 различни играчи попадат именно в него - нещо, което никога не се е виждало в Ла Лига.
Защитника Едер Милитао и рядко използваното крило Брахим Диас са единствените играчи на терена, които не са отбелязали гол.
По някакъв начин това се отразява зле на нападателите на отбора, никой от които не е успял да събере повече от три гола в лигата, освен Карим Бензема. Вторият голмайстор е капитана Рамос, който вкара шест от 10-те си гола от дузпа, следван от халфовете Тони Кроос и Каземиро с по четири гола.
Това обаче няма значение, тъй като по същия начин, по който всички са отговорни за защитното подобрение, а не само задните четирима, Зидан насърчава всеки играч да участва и във фаза атака..
Това също показва готовността на Зидан да се довери на пълния си състав. Всеки наличен играч - дори и нежеланите Гарет Бейл и Джеймс Родригес - започна поне в един мач след рестарта миналия месец, а способността на Зидан да накара всеки играч да се чувства необходим и важен (е, почти всеки играч) остава ненадминат.
Блестящ Бензема
Един нападател, който не разочарова през сезона, е Бензема, открояващ се и два кръга преди края е с 21 гола и осем асистенции.
Оставайки числата настрани, Бензема е толкова ценен за Реал именно заради елегантната си и безкористна игра. Освен, че води атаката, той редовно попада и в зоната на полузащита или преминава като ляво крило, търсейки комбинации със съотборниците си, които оценяват изключително много способността му да намира пространства и спокойно да владее топката.
Бензема несъмнено се е възползвал от напускането на Кристиано Роналдо, който вече може да служи като фокусна точка в атакуващия план на отбора, а не главно да се очаква да обслужва португалската звезда.
Той удвой броя на попаденията, откакто Роналдо се присъедини към Ювентус, като отбеляза 42 гола в лигата през последните два сезона, в сравнение с 16-те в предишните два.
Бензема прави съотборниците си по-добри и нарастващото му разбиране с Еден Азар е особено приятно да се гледа, докато младите бразилски крила Винисиус и Родриго също цъфтят под негово ръководство.
Най-важното е, че той също е останал достатъчно подготвен, за да играе повече минути от всеки друг играч извън терена. Заедно с Каземиро той е единственият член на отбора, който реално няма релевантна смяна.
Светло бъдеще?
Още по-добрата новина за феновете на Реал Мадрид е, че бъдещето изглежда светло.
Въпреки че Рамос (34), Модрич (34) и Бензема (32) са в последните етапи на кариерата си, основната част от състава е дълбока и сравнително млада и играчи като Винисиус, Родриго, Менди и Феде Валверде трябва само да станат по-добри.
Клубът има и впечатляващ набор от талантливи младежи, които са под наем, включително креативния полузащитник Мартин Одегаард (Реал Сосиедад), ослепително крило Вземе Кубо (Майорка) и твърдо зареждащия се ляв бек Серхио Редилон (Севиля).
Напускането на Бейл и Джеймс, ако някой е готов да отговори на техните изисквания разбира се, би събрал необходимите средства, за да добави дълбочина в полузащитата и да наеме дългосрочен заместител на Бензема, като французина Килиан Мбапе все още е предпочитаният избор за тази роля.
Следващата непосредствена задача е преодоляването на дефицита в Шампионска лига срещу Манчестър Сити, която може да се окаже извън техните предели, особено след като капитана Рамос е наказан, но напредъкът, постигнат от отбора на Зидан в този триумфален сезон, предполага, че дните на господство на Барселона в Испания са приключили.
Категория: Футболни анализи
Тагове: Ла Лига, Реал Мадрид