Ню Йорк Никс: F (Пълна 2-ка и то вече няколко сезона)
Ръководството на Никс уволни треньора Дейвид Фицдейл в началото на декември, опитвайки се да коригира ужасното начало на отбора. Като временен треньор бе назначен Майк Милър, но и той не промени хода на събитията. Очевидно и този сезон ще се прибави като глава към тъжната история на нюйоркчани, започнала през 2013 година (а може би и по-рано). От тогава до сега начело на отбора се смениха петима души. Отборът си остава зле подбран и няма изгледи да бъде в плейофите нито този сезон, нито в следващите.
Изглежда не се и стараят да променят нещо, особено след пропуските, които допуснаха през изминалото лято и факта, че не сключиха сделка с нито една от големите звезди, които бяха свободни агенти. Оценката им се базира и на представянето им този сезон. Не е ясно и какъв ефект ще окажат всички тези загуби на младежите в отбора. Може да се наложи да бъдат подменени с неопетнени версии.
Орландо Меджик: C- (Добър 4)
Треньора на отбора, Стив Клифъд, не си пада по звездните отигравания. Пада си по защитата и отбора на Орландо е олицетворение на това. Тима е в стихията си, когато се защитава. Дори без Джонатан Айзък, който се превърна в един от най-подценяваните и конвертируеми защитници в лигата, Меджик трябва да се продържа към защитната си игра, ако иска да се върне в плейофите. Атаката им е прекалено непостоянна, за да се осланят на нея.
Най-добрият ход на отбора този сезон бе промяната в играта на Маркел Фулц. Той става по-добър с всяка поява на паркета, демонстрирайки динамичността и плейкмейкърските способности, които го направиха избор номер 1 в драфта през 2017г.
Филаделфия Севънтисиксърс: B+ (5+)
От отбора на Фили се очакваше много повече след прибавянето на Джош Ричърдсън и Ал Харфорд (както и завръщането на Тобаяс Харис) към състава. В предходните сезони загатнаха за елитния си статут, но все още не са го достигнали. Въпреки таланта си, Бен Симънс и Джоел Ембийд не са толкова постоянни в представянията си, за да изведат отбора на следващото ниво.
Операцията на пръста на Ембийд оказва своето влияние и състоянието му ще трябва да се следи през този сезон. Хорфърд може да осигури времето нужно на Джоел да се възстанови. А момчетата на Фили са достатъчно талантливи да се поддържат интригата жива в плейофите на Изток дори и без него.
Торонто Раптърс: B (5)
Няма „махмурлук” след спечелването на титлата през изминалия сезон за отбора. Раптърс ясно заявиха това с представянето си още в началото на сезона. Преди да получи контузия, името на Паскал Сиакъм се споменаваше заедно с наградата за най-ценен играч. Кайл Лаури и Фред ВанВлийт бяха запазени, Серж Ибака и Мар Гасол осигуряват подкрепата на опитния ветеран, когато се наложи.
Треньора Ник Нърс и неговия щаб доказаха способността си да развиват млади играчи, които да блестят, когато някой от титулярите бъде застигнат от контузия. Младежи като Крис Баучър и Терънс Дейвис играят повече минути, а ветерани като Нормън Паулъл и Патрик МакКау осигуряват дълбочината при стрелбата от далеч, на която малко отбори могат да се радват.
Вашингтон Уизърдс: D (3)
Преструктурирането на отбора от страна на генералния мениджър Томи Шепърд не промени факта, че Вашингтон са куц кон, поне докато не стане ясно състоянието на Джон Уол при завръщането му в игра през следващия сезон. Вашингтон нямат никакви очаквания през този сезон. Това може да обясни защо треньора Скот Брукс и неговите момчета се усмихват толкова много независимо дали печелят или губят. Да работиш без каквито и да е очаквания премахва всякакво напрежение.
Брадли Бийл е лидера в групичката, която включва още Иш Смит, Дейвис Бертанс, Руи Хачимура, Томас Браянт, Мориц Вагнер, Трой Браун, Айзея Томас. Всички те имат своите моменти. Всички се възползват от сезона без да разчитат на Джон Уол, нещо, което е голяма рядкост за отбора през последните години.
Ще се радваме да разберем дали сте съгласни с оценките на специалистите.
Категория: Баскетболни новини
Тагове: НБА