Оценките отново са по азбучен ред, а не според класиране.
Приятно четене!
Далас Маверикс: B (5, а за Дончич 6++)
Ако нищо добро или по-специално не се случи на отбора през този сезон, поне имат един невероятен талант в развитие и то толкова скоро след пенсионирането на Новицки. Дончич вероятно ще остане в историята като най-великия 20-годишен баскетболист. В средата на този сезон, негов втори в лигата, той е близо до постигане на трипъл-дабъл във всеки мач и бележи малко под 30 точки на вечер. Още по-хубавото за Далас, е, че Дончич е любимец на феновете и се очертава да бъде лицето на НБА, заедно с Янис Андетокумбо в следващото десетилетие.
Колкото до останалите от Маверикс: Мястото им в Западната конференция е изненада, имайки в предвид, че спечелиха само 33 мача през изминалия сезон и не са имали печеливш от 2015-16. Очевидно Дончич допринася много за това, но има и други позитиви. Кристапс Прозингис има проблясъци в първия си сезон с отбора и след тежката контузия, която претърпя. Тим Хардауей мл., Сет Къри и компания изпълняват адекватно ролите си. С наближаването на февруари пред Далас има два пътя – да запазят състава си и да се задоволят с каквото и да постигнат в плейофите или да се опитат да намерят играчи, които да допълнят Лука и да разчитат изцяло на него, както правеха с Новицки.
Денвър Нъгетс: B (5)
Не са упорития отбор в защита от минали сезон. Миналогодишния кандидат за най-ценен играч, Никола Йокич, изглеждаше укротен през първите два месеца от сезона. Претърпяха и някои трудни за преглъщане загуби от Пеликанс, Хоукс и Уизърдс. И все пак Нъгетс са на сравнително добра позиция в класирането.
Йокич бележеше средно по 15 точки през октомври, 15.8 точки през ноември. След което сякаш му светна и показателите му през декември и януари са 20+ точки средно на мач. Джамал Мъри, Уил Бартон и Пол Милсап стабилизираха своите игри, защото вниманието на противниците се насочи отново към Йокич. Покрай Коледа нещата за Денвър се наредиха и те започнаха да приличат на отбора, спечелил 54 мача през изминалия сезон и завършил втори в класирането.
Голдън Стейт Уориърс: F (2, но трябва да се отбележи състоянието, в което се намира отбора)
Трудно е да се оцени отбор в сезон, в който изобщо не разполага с Клей Томпсън, разполагаше със Стеф Къри за кратко и като цяло съхранява Дреймонд Грийн. Всъщност Уориърс излизат с куп мечтатели, които се борят за място през идния сезон. Резултатите естествено не са добри. Уориърс биват подмятани почти всяка вечер и то дори от отбори, които не се представят много по-добре от тях. А не трябва да забравяме и солта в раните, която втриха телевизиите като премахнаха мачовете на отбора от праймтайма със светкавична скорост.
Никой не иска да гледа този загубен в експеримента сезон. Има малко изключение в вечерите, когато младока Ерик Паскал и ветерана Алек Бъркс са в настроение. Д’Анджело Ръсел се оказа по-добър от очакваното и води отбора с 23.3 точки на вечер, а понякога дори прави зрелищни отигравания. А най-голямата изненада е, че все още е част от отбора.
Хюстън Рокетс: B (Поредната 5-ца в тази конференция)
Хората, очакващи експлозията от събирането на Джеймс Хардън и Ръсел Уестбрук, трябва да са търпеливи. Или това, или просто да се откажат. До тук баскетболният съюз между двамата изглежда работи и те са все още приятели, а отборът е сред челните позиции на Запад. Понякога сякаш имат леки търкания на паркета, но и двамата намират начин да са ефективни и да правят това, което умеят най-добре. Хардън води асоциацията по отбелязани точки, а Уестбрук продължава да трупа трипъл-дабъли, макар и не с такава скорост като досега.
Бен МакЛемор изненада всички със стрелбата си от 3-те точки, докато заместваше Ерик Гордън. Рокетс продължава да е страшилище отдалеч и да разчита на „Брадата”. Не постигнаха невероятна серия от победи и не всяват ужас сред топ отборите, но определено си остават претенденти и могат да объркат нечии сметки.
ЛА Клипърс: B+ (5+)
Дали този сезон щеше да е също токова впечатляващ, ако не бяха двете победи на Лейкърс? Вероятно! Представянето в защита на Клипърс не е толкова солидно, колкото се очакваше, а на играчите, влизащи от пейката им липсва постоянство. Гостуванията на отбора също не впечатляват (10 победи и 9 загуби). Освен двете победи над Лейкърс, Клипърс блестяха и при дебюта на Пол Джорд, след като пропусна първите 11 срещи от сезона. Тогава Клипърс спечелиха 12 от 14 мача.
Естествено те си имат и извинение. Към късния старт на сезона за Джорд, трябва да добавим и нередовното разположение на Ленърд. Едва покрай Коледа, отбора успя да събере всичките си играчи. Подобна нестабилност води със себе си и леки спънки. Няколкото пъти, в които Ленърд, Джордж, Луи Уилямс, Патрик Бевърли и Монтрел Харел бяха на заедно на терена, наистина блестяха. Да се надяваме, че ще останат здрави през април.
Ще се радваме да разберем Вашето мнение.
Източник: https://www.nba.com/reportcard/midseason/2020/west
Категория: Баскетболни новини
Тагове: НБА