You are using an outdated browser. For a faster, safer browsing experience, upgrade for free today.
Advertisment
Лари Бърд за това да си бял в НБА, обидите и играта днес.

Лари Бърд за това да си бял в НБА, обидите и играта днес.

27 години след като Лари Бърд, Маджик Джонсън, Майкъл Джордън и „Дрийм Тима” накараха хората по цял свят да се влюбят в баскетбола, Бърд беше посрещнат Индия с овации и скандирания „Лари! Лари!”.
Бърд е в Азия по повод срещите на Индиана Пейсърс и Сакраменто Кингс с местни индийски отбори. Лари Бърд, който е консултант за Пейсърс, вярва че отбора от 1992 е допринесъл за случващото се в Индия в наши дни.
В началото на престоя си в Индия  Бърд даде обстойно интервю. Ето го и него.

Като дете си играл баскетбол с работници от хотели, които са били близо до дома ти. Оказаха ли влияние върху теб?
Да. Тогава се опитвах да развия качествата си и играех при всяка възможност. Но тези момчета бяха доста по-стави от мен. Когато си на 9,10,11 години и видиш някой на 20 години го смяташ за стар. Имаше група от момчета, които редовно се събираха да играят. Между мачовете пушеха и пиеха по бира, но бяха страхотни момчета.
Имах едно страхотно преживяване от преди 30 години, когато се натъкнах на Слим. Той беше готвач в един от хотелите в който отседнахме в Атланта. Дойде при мен и каза „Помниш ли ме?” Знаех, че съм виждал това лице и преди, но не се сещах къде. Беше остарял. Каза ми, че е много се гордее с това, което съм постигнал.

Какви бяха тези момчета и как се отнасяха с теб?
Държа се много добре с мен. Ако някой се нуждаеше от почивка, веднага ме вкарваха в игра и играех до края на деня. Всъщност бяха доста добри играчи. Не бяха велики, но бяха доста готина компания и се разбираха много добре. Позволяваха ми да бъда част от тях и да играя с тях. Резултата не беше важен за тях и винаги беше много забавно.

Четете още: Кои ангели са по-добри, Клипърс или Лейкърс?

Като погледнем назад във времето към 1979, когато с Маджик влязохте в НБА, смяташ ли че хората все още говорят за това, колко много помогнахте на играта?
Смешно е, защото през цялата ми кариера ми казват „Помогна за спасението на НБА”.  Всъщност много хора помогнаха за спасението на асоциацията. Не започна с нас. Може би допринесохме със съревнованието, което имаше между нас в колежанските години, което се пренесе и в последствие. От голямо значение за зрителите беше как всъщност играем и се подготвяме за самите мачове.

Какво представляваше НБА, когато вие влязохте в нея?
Не знаех много за лигата, когато влязох. Не я следях.  Гледах и следях мачовете от АБА. Когато влязох не обръщах голямо внимание, но след няколко години прогреса стана очевиден.  Спокойно мога да заявя, че 1984, когато Дейвид Стърн стана комисар на лигата всичко тръгна на горе.
Помните, че когато влязох, в лигата имаше проблеми с кокаина….масово се използваха наркотици. Помня как Дейвид заяви през 1981, че е трябвало да раздава безплатни билети за Мача на Звездите. След 1984 година обаче имаше осезаема разлика в отношението на хората към НБА. След това дойдоха Айзеа Томас, Джордън, Патрик Юинг, Чарлс Баркли, Джон Стоктън, Карл Малоун. Списакът е дълъг. Група момчета, които дойдоха в лигата и я изведоха до ново ниво.

Но вие с Маджик положихте основата….
Е, ние бяхме първите, но не смятам, че променихме нещо. Но с играта си накарахме хората да гледат НБА. По това време се появиха и сателитните чинии и влязохме в домовете на повече хора… Всичко тръгна от колежанските ни години. Играхме един срещу друг във колежанските финали. Все още се говори, че това е една от баскетболните срещи с най-висок рейтинг. Очевидно сме имали някакво влияние, но не сме променили лигата.
Бостън има лоша слава що се отнася до расизма. Но много хора не осъзнават, че Бостън е избрал първия чернокож играч, имал е първата чернокожа стартова петица, първият чернокож треньор.
Смяташ ли, че голяма част от това е забравено или се пренебрегва?

За мен Бостън е просто здраво работещ и трудещ се град който обожава отборите си. Подочувал съм за тези неща. Знам как са се отнасяли с Бил Ръсел и от това не ми става приятно. Повръща ми се от отношението, на което е бил подложен.  Но не мога да говоря от името на другите, защото не съм минал през подобно нещо. Не съм виждал подобно нещо в периода ми в отбора. Всичко, което знаех тогава е, че всички искаха да побеждават.

Какво си спомняш за случката от 1987, когато Денис Родман, тогава играч на Детройт Пистънс, подкрепен от Айзеа Томас, изрази мнение, че си надценен, защото си бял?
Бил съм в съблекалнята след тежка загуба. Случва се някой да каже нещо по-директно в такъв момент, когато емоцията все още те държи. Никога не съм обръщал внимание на подобни неща. Всеки има своето мнение и ще си го изкаже. Човек просто трябва да се концентрира върху неговите си неща. Помня, че след тази среща някой дойде при мен веднага след като беше разговарял с Айзеа. Но наистина цялата случка не беше нищо особено.
По това време съревнованието с Детройт беше голямо. Още тогава казах, че тези неща не ми оказват влияние.

Четете още: Лейкърс отвя Уориърс! Дейвис блести!

Гледаш ли много срещи от НБА сега?
Наблюдавам много играчи в колежанското първенство и в НБА. Харесва ми развитието на лигата. Преди 20 години ме притесняваха гардовете. Сега центровете ме безпокоят. Играта се променя. Сега е много по-изчистена. Има по-голяма свобода при движението и играчите могат да освободят играта си. Когато играехме в Бостън или някъде на Изток защитата беше много здрава. На Запад срещите бяха по-отворени. Можеше да покажеш таланта си. Не те задържаха или дърпаха.
Смятам че баскетбола в НБА днес е именно това. По-свободна и открита игра. Ако имаш заложби, можеш да ги покажеш всяка вечер.

Замислял ли си се как би се справил днес, ако беше в най-добрите си години?
Не мисля за това. Лесно е да кажа „Нашата епоха беше най-добрата и аз бях най-добрия.”. Мисля, че може да се получи оспорван двубой и да се справим доста добре срещу сегашните играчи, но никога не се знае. Казвам това, защото играх срещу играчи, за които мислех, че са много силни. Когато обаче влязох в лигата и се изправих срещу тях видях, че не са толкова добри.

Кога разбра, че ще бъдеш специален баскетболен играч?
Помислих си това на третия ден от тренировъчния лагер със Селтикс. Първите тренировки бяха на открито, а вечер влизахме в салона, в местността Маршфилд и играехме. Голяма част от ветераните идваха на в салона и играех срещу тях. Мислех си, че не са във форма. И аз постигам успех срещу тях. Когато започна същинската част си помислих, „Тези момчета спечелиха 48-49 игри миналия сезон, но аз знам, че съм по-добър от тях”.

Кои от днешните играчи обичаш да гледаш?
Много са. Определено Леброн. Не мога да го сравня с никого, защото е толкова добър, точно като Майкъл Джордън. Те са наистина специални и си нямам понятие как се поддържа здрав. Това е едно от страхотните качества в играта му – да остане във форма въпреки много минути, които играе.
Кевин Дюрант е специален. Това, което направи Ленърд миналия сезон бе феноменално. Момчетата от Голдън Стейт са страхотни. Няма как да избереш само един.

Снимка:
https://theundefeated.com/features/larry-bird-being-a-white-player-in-the-nba-trash-talking/



Категория: Баскетболни новини


Подобни новини
Този сайт използва бисквитки, включително и бисквитки на трети страни, за да функционира коректно. Разбрах