Не бива да ги наричаме вече кризи: това е Манчестър Юнайтед на Ед Удуърд.
Доста поетично е, че за седмицата, в която загубиха от Уест Хем и имаха нуждата от дузпи, за да победят отбора от Лига 1 Рочдейл у дома, те записаха рекордни приходи от 627 милиона паунда.
И странното в цялото картина е, че собствениците на Удуърд и Юнайтед, а именно семейство Глейзър, като цяло ще останат доволни от това как вървят нещата.
Нека не се преструваме, че те не искат Юнайтед да бъдат успешен отбор на терена, разбира се, че го искат, но нека кажем, че това не е техен топ приоритет.
Вместо това приоритетът е поддържането и отглеждането на глобалната търговско реклама на клуба. И това те го постигнаха доста добре през шестте години, откакто Дейвид Гил се оттегли като изпълнителен директор.
Именно заминаването на Гил, а не това на сър Алекс Фъргюсън през същото сеизмично лято, оформи съвременния Манчестър Юнайтед.
Четете още: Уудуърд подкрепя Солскяер, но иска поне един трофей този сезон
Манчестър Юнайтед имаше доста спадове през годините, но сякаш и тогава те намираха сили да обърнат статуквото.
Първият такъв момент беше в последните 39 минути (включително в продълженията) на финала за Купата на ФА през 2016 г., когато Юнайтед най-накрая спечели първия си трофей след ерата Фърги след късен обрат срещу Кристъл Палас.
Вторият беше периода от 15 месеца от февруари 2017 г. до май 2018 г., когато след бавен старт под ръководството на Жозе Моуриньо, Юнайтед спечели Купата на лигата, Лига Европа и си осигури второто място в крайното класиране на първенството.
Третият път продължи малко повече от два месеца, когато Оле Гунар Солскяер влезе като глътка свеж въздух и направи така, че Юнайтед да не загубят 12 последователни мача в Лигата, както и със запомнящия обрат в Шампионската лига срещу ПСЖ, преди всичко да се срине в края на сезона, оставайки една доста мрачна кампания зад гърба.
Нека обобщим, че за близо 6 години под ръковоството на Удуърд, Юнайтед имат едва 18 силни месеца. Това е системен провал, а не просто пропуск.
Четете още: Моуриньо и Кийн разсипаха от критики Юнайтед след поражението от Уест Хем
Класиането на Юнайтед през това време: 7-ми,4-ти, 5-ти, -6-ти, -2-ри, 6-ти. Разбира се, че може да обвините мениджъра за провалите, но дали всичките четирима са виновни, от петима възможни? Отговора е лесен: вината трябва да се търси в ръководството.
Истината е, че дори на Пеп Гуардиола ще му е трудно с Уудуърд. Манчестър Сити на първо място постави своята футболна структура, назначавайки дуела на Барселона Феран Сориано и Чики Бегиристайн, за да изпълняват съответно ролите на главните изпълнителни и спортни директори.
Те не са изобретили колелото, просто са се сдобили с опитни мъже на правилните позиции. Бизнесменът Сориано има петгодишен опит като вицепрезидент на Барса, докато Бегиристайн има седем години опит като футболен директор на Камп Ноу.
Така, че има ясен път от Гуардиола до Бегиристайн до Сориано до собствениците на клуба, с по-малък акцент върху футбола и повече към бизнеса.
Дали Гуардиола или всеки мениджър би могъл да работи в система, при която тази структура напълно липсва? Може би, но със сигурност не толкова добре.
Говори се за това, че Юнайтед ще доведе спортен директор тази година, но Уудуърд все още не е направил първата крачка. Изглежда, че човекът, който няма предишен футболен опит, се справя толкова добре в бизнес сферата на нещата, че собствениците с малко внимание към резултатите на терена му позволяват безплатно да се върне, когато пожелае.
Четете още: Дали дойде времето феновете на Юнайтед да се примирят с позиция в средата на таблицата?
И не иска да прехвърли тази отговорност, въпреки че е крещящо очевидно, че трябва да го направи. Изглежда, че Уудуърд не носи никаква отговорност за провалите на терена, а само мениджърът и играчите.
Нито един проблем на терена не обобщава Юнайтед по-добре от полузащитата им. В последните години на Фърги, полузащитата беше ясен проблем, като никой не изглежда готов да замени и замести пенсионирания Пол Скоулс и застаряващия Майкъл Карик.
Вместо да наложат няколко млади таланта, които да ги насочат напред през следващото десетилетие, както беше направено със Скоулс и Карик преди време, те пръснаха пари за играчи, минали най-добрите си години - Бастиан Швайнщайгер, Неманя Матич и Хуан Мата - и похарчиха рекордна сума за играч, който е търговски успех, отколкото футболен, а именно Погба.
Като, че ли да подчертая точката, единственият играч, който се представяше стабилно в средата на полузащитата в този период, Андер Ерера, остави свободен агент, след като клубът не му поднови договора.
Има признаци, че Удуърд и неговият отговарящ за трансферите Мат Джъдж се учат на работа в движения след като договориха младите, гладни таланти в лицето на Хари Магуайър, Даниел Джеймс и Аарон Уан-Бисака това лято, показващи промяна в политиката.
Но в интерес на истината тези трансфери са просто поредните, с които Юнайтед ще се пробват да се доближат до предизвикателните Сити и Ливърпул. А феновете на Юнайтед дали искат Уудуърд и Джъдж да продължат с тези трансфери или просто трябва да се назначи опитен спортен директор?
Четете още: Хуан Мата призовава Манчестър Юнайтед да се обедини срещу "хората извън клубa"
Гари Невил с право описа „Манчестър Юнайтед“ като „токсичен“ и предположи, че трябва да се извърши цялостно преструктуриране. Проблемът е, че човекът, който взема тези решения, е Уудуърд и за да го направи, ще трябва да признае своите недостатъци. Историята на последните шест години казва, че е малко вероятно да се случи скоро.
Вместо това Юнайтед е заседнал в постоянната мениджърска ротация, такава, която не води до никакъв прогрес.
Тагове: Манчестър Юнайтед