"Неймар очевидно се опитва да избере следващия си клуб, тъй като отчаяно търси изход от ПСЖ. Нека обаче да видим някои играчи, които си мислеха, че са по-големи от клуба."
Малкълм Макдоналд (Нюкасъл)
Новоназначеният мениджър на Нюкасъл Гордън Лий и звездният нападател на „Магьосниците” Малкълм Макдоналд никога не са били предопределени да се гледат очи в очи, особено след като "Supermac" беше цитиран в Нюкасълската вечерна хроника, като беше запитан „Кой е Гордън Лий?”, няколко дни след като бившият шеф на Блекбърн пое гореща стол през лятото 1975г.
„Моите карти бяха маркирани след онзи доста злощастен старт“, отбеляза Макдоналд криво няколко години по-късно. По време на доста неудобната кампания 1975/76, Лий редовно се защжда с Макдоналд и постиоянно го провокира: „Не си добър професионалист, Макдоналд, не е само да вкараш голове, футбола е и тактическа игра“, казвайки след като нападателя се подигра на тренировката на Лий..
Дванадесет месеца по-късно Supermac се присъедини към Арсенал за привлекателеният хонорар от 333 333,33 паунда. "Той не си струва", избухна Лий. Въпреки изказването на Лий, Макдоналд записа уникален сезон с дозина голове на Хайбъри, докато Лий беше изгонен от Сейнт Джеймс само след 18 месеца, преди по-късно да стане начело на Евертън, Престън и КР Рейкявик.
Йън Райт (Арсенал)
"Брус Риоч ми беше измислил прякора Чарли Големите картофи“, взриви медията 32-годишният нападател на Арсенал Иън Райт, след като през февруари 1996 г. реши да подаде молба за трансфер.
Новият мениджър на Арсенал се опита да въведе тактиката с множество пасове на Хайбъри и Райт усети, че това не е неговата игра. Скандалите стигнаха върха, след като двойката имаше люта кавга в съблекалнята след поражението на Артилеристите от Шефилд Юнайтед, а Райт все повече се вбесяваше, когато Риоч твърдеше, че бившият му нападател на Болтън Джон Макгинлай щеше да завърши положенията без никакво напрежение.
Нападателят изясни раздразнението си на вицепрезидента Дейвид Дейн и писмото за уволняването на Риоч беше мигновенно поставено на бюрото му, след само един сезон на Хайбъри, водейки Райт към историята на най-великите голмайстори на Арсенал.
Пиер ван Хойдонк (Нотингам Форест)
Пиер ван Хуйдонк: "Трябваше да чакам, преди да започна стачката в Форест ... но Дейв Басет беше змия"
„Ситуацията можеше да бъде решена по различен начин, приемайки това сега“, призна противно на думите си Пиер ван Хойдонк десетилетие след прословутата си стачка в Ноутхемската гора на Дейв Басет.
След като отбеляза 34 гола по време на сезона на промоцията на "Forest" във Висшата лига през 1997/98, холандец се ужаси, когато вместо да засили състава, клубът на City Ground продаде нападателя Кевин Кембъл на Трабзонспор за 2,5 милиона паунда и любимия на феновете Колин Купър на Мидълзбро.
След като молбата му за трансфер беше отхвърлена, Ван Хойдонк отказа да играе и започна да тренира с бившия клуб НАК Бреда, за да поддържа фитнес. След тримесечен бойкот той се върна в стартовия състав, но бързо откри, че мениджърът Басет не беше много въодушевен от завръщането му.
„Бих казал на Пиер къде да блъсне маслиновата клонка“, разпали духовете боса на Форест, който беше освободен през януари 1999 г., след като клубът се върна към второто ниво. Новият мениджър Дейвид Плат най-накрая продаде мрачния нападател на Витес Арнем през юли, отбелязвайки: "Вероятно е най-доброто,Пиер да не се връща в тази част на Англия известно време."
Ван Хойдонк никога не се върна край пристанищното градче, заигравайки по-късно за Феенорд, Бенфика, Фенербахче и НАК Бреда.
Диего Марадона (Наполи)
След световния рекорд на Марадона от 6,9 милиона британски лири от Наполи в Серия А през 1984 г., местен вестник твърди: „Нямаме кмет, къщи, училища, автобуси, работа и санитария, но нищо от това няма значение, защото имаме Диего Марадона.“
Пристигането на възвишения аржентинец даде началото на най-позлатената ера от съществуването на Наполи и те спечелиха Серия А през 1987 и 1990 г. Но извън терена личните му проблеми се увеличиха. Той похарчи над 70 000 долара глоби за пропуснати тренировки и мачове и имаше опасения относно връзките му с италианската мафия Камора.
По времето, когато новият шеф Клаудио Раниери пристигна в клуба през юли 1991 г., Марадона изтърпя 15-месечна забрана за положителните тестове за кокаин. "Обичам да работя с него", призна Раниери, "но никой - дори Диего - не е по-голям от този клуб."
Забраната му изтече, Марадона замина за Севиля,но никога повече не беше същият играч.
Родни Марш (Манчестър Сити)
Когато Марш се присъедини към Манчестър Сити от КПР за мощните 200 000 паунда през март 1972 г., мениджърът Малкълм Алисън каза, че атаката е липсващото парче в тяхната печеливша титла и затова Марш беше привлечен. Вместо това, само дни след пристигането на Марш на Мейн Роуд коефизиентите за титла рязко се вдигнаха,след като съотборниците му го обвиниха, че нарушава ритъма на атаките с постоянното си жонглиране.
Въпреки резервите си относно работната етика на Марш, лондонецът остава четири години, но успехът продължава да се изплъзва от Сити. След критикуването на екипа на мениджъра Тони Буук за работата му, Марш беше попитан от мениджъра си: „Ако мислиш, че съм безполезен, това няма да работи. Искаш ли да те взема обратно? "" Няма шанс, дори не си толкова добър ", дойде отговорът.
След този отговор Марш бързо беше траснфериран към Корк Хибернианс и след това в Тампа Бей Роуди, а съотборникът му Денис Тюарт твърдеше, че „прекара твърде дълго да си бърка с косата и да разговаря с приятелите си от лондонски журнали“.
Източник