Идва нещо още по-хубаво. В нашия случай това ще бъде класацията за Най-ужасните играчи в историята на всеки отбор.
А до тогава, приятно четене!
Оклахома Сити Тъндър – Гари Пейтън
Кевин Дюратн или Ръсел Уестбрук? Да, звучат като по-вероятните избори и дори някой от тях щеше да получи признанието, ако не „гръмотевиците” не носеха наследството на Сиатъл Суперсоникс със себе си. А Гари Пейтън е направил много повече за този отбор и от двете съвременни звезди взети заедно. Пейтън е един от най-добрите защитници сред гардовете и попада в най-добрия дефанзивен отбор на девет пъти. Веднъж дори печели наградата за Защитник на годината. Има девет участия в Мача на звездите и беше сърцето на един от най-вълниващите отбори през 90-те.
Орландо Меджик – Дуайт Хауърд
Невероятно е как бързо забравихме колко добър играч е Дуайт Хауърд. За съжаление контузии в гърба прекъснаха величието му с екипа на Меджик. Центърът завърши с най-много борби в пет сезона и спечели приза за Защитник на годината в три и всичко това по време на престоя му в Орландо. Притежаваше невероятен нюх в атака и винаги можеше да завърши атака с мощна забивка. Играчи като Шакил О’Нийл, Пени Хардъуей и Трейси МакГрейди събуждат топли чувства в съзнанията на феновете на Орландо, но Хауърд е най-великия играч на отбора. Засега.
Филаделфия Севънтисиксърс – Джулиъс Ървинг
Малка е разликата между Ървинг и Чарлс Баркли, но ще дадем отличието на „Доктор Джей”. И двамата имат еднакъв прой признания за Най-полезен играч, но за разлика от Баркли Ървинг има пръстен. „Доктора” бележеше по 22 точки средно на вечер и записа 11 участие в Мача на Звездите.
Финикс Сънс – Стив Неш
Бързо, кой играч има пръст в най-много победи? Колко други имена изброихте преди да се сетите за Шон Мериън? „Матрицата” беше страхотен, същото може да се каже и за Амар’е, но Неш беше малкия двигател който движеше всичко. Той е един от единадесетте играчи в историята с две поредни отличия за Най-полезен играч на сезона. Пет пъти е бил е завършвал сезона с най-много асистенции. С показатели на стрелбата си от близо 50% за две точки, 44% за три точки и 91% от линията за наказателни изстрели днес щеше да е същински убиец.
Портланд Трейлблейзърс – Клайд Дрекслър
Клайд е осемкратен участник в Мача на звездите и лидер на отбора за всички времена по отбелязани точки, откраднати топки, борби в атака и наказателни изстрели. Съвсем заслужено води в тези категории, имайки в предвид, че средните му показатели са 21 точки, шест борби, шест асистенции и две откраднати топки. Извежда отбора си и до финал, но Майкъл Джордан го лишава от титлата и от отличието за Най-полезен играч на сезона. През същата година печели и златен олимпийски медал.
Сакраменто Кингс – Оскар Робъртсън
Оскар е най-великия играч на отбора, но когато той все още се е казвал Синсинати Роялс. През първата си година като професионалист реализира флиртува с трипъл-дабъла в почти всяка среща, а във втората си година се представя още по-добре. Две сезона по-късно е Най-полезен играч, а средните му показатели от 29 точки, 10 асистенции и 9 борби в рамките на десетилетие прекарано с отбора могат да накарат Ръсел Уестбрук да пукне от яд. Така и не достига до Финал с Роялс, но си остава най-великия играч на тима.
Сан Антонио Спърс – Тим Дънкан
Надпреварата за отличието между Тим Дънкан и Оскар Робъртсън е по-оспорвана от колкото си мислите, но Дънкан я печели. 15 пъти попада в идеалния състав на НБА и също толкова пъти е включван сред най-добрите защитници. Показателите му са пример за постоянство и в двете фази на играта. Той е в основата на случващото се в Сан Антонио в продължение на дълги години и е има важна роля във всеки от петте спечелени трофея. В три от случаите стана Най-полезен играч на финалите, а в добавка има е две награди за Най-полезен играч на редовния сезон. Никога не показвал големи емоции на игрището, но това сигурно се дължи на факта, че беше прекалено зает да прави точните отигравания.
Торонто Раптърс – Крис Бош
Това е едно от трудните решения. Честта може да се окаже както на Бош, така и на Кайл Лаури и Винс Картър. И тримата имат почти еднакъв брой изиграни сезони, и тримата имат еднакъв брой участия в Мача на звездите. Лаури има пръстен, но имапе и огромна помощ, докато Бош беше единствения двигател на отбора, докато беше част от него. Също така е лидер при борбите и блоковете на отбора.
Юта Джаз – Карл Малоун
Няма как да не споменем Джон Стоктън, когато стане дума за Юта и Малоун. Двамата прекараха в отбора 18 години. Малоун просто има повече лични награди и постижения. Има две награди за Най-полезен играч и е лидер на отбора си по отбелязани точки и борби, докато Стоктън е водач при подавачите и откраднатите топки. В 9 сезона гарда беше начело в класацията за откраднати топки, но големия Карл записваше средно по 25 точки и 10 борби в продължение на 18 години. Тук тойй е шампиона, но едва ли щеше да го постигне без пасовете на Стоктън.
Вашингтон Уизърдс – Уес Ънселд
Малко известния сред почитателите на спорта в България Ънселд прекарва цялата си кариера във Вашингтон. През70-те извежда отбора, тогава с името Булетс, до четири финала и печели един от тях, като дори получава наградата Най-полезен играч на финала. Бележи малко под 11 точки на мач, но борбата са неговата сила. Много често е поставял началото на резултатни атаки след борба в защита и пас с две ръце през цялото игрище.
Съгласни ли сте с избора? Оставете вашите мнение в коментари!
Източник: https://medium.com/sportsraid/best-player-ever-from-every-nba-franchise-basketball-goat-jordan-lebron-russell-hakeem-duncan-81040bc6920e
Категория: Баскетболни новини
Тагове: НБА